Ентусиазирани, заредени с оптимизъм и добро настроение, група софийски скаути от клуб ”Кафяв мечок” потеглиха към търсене на нови знания и приключения в непознатите Азиатски земи на турската ни съседка. Пътят беше дълъг и изтощителен, но никои не се оплакваше, та нали “скаута обича да му е гадно” 
Докато времето минаваше и сякаш нямаше намерение да спре ние се отдалечавахме от родината и същевременно се приближавахме към мястото, което в продължение на 10 дни щеше да се превърне в наш втори дом. Там щяхме да срещнем нови познати, приятели, да преоткрием старите и най-важното СЕБЕ СИ!
Унесени в мечтата за непознатото ние изведнъж пристигнахме и сега единственото което ни оставаше –беше да съпоставим бляновете с действителността, да се постараем да направим илюзията реалност и не само да вземем от изобилието на тази нова култура, но и да и дадем най-доброто от нас, от българското, да представим България, но не единствено като добри скаути, но и като хора!
След като се настанихме успешно и ни раздадоха подлагерните връзки, които за огромна радост на момчетата бяха целите – чисто розови , изследователския дух в нас нададе глас! Тръгнахме да разглеждаме околността. Имаше много, много палатки, но се очакваше те да станат още повече, гъски с малки патенца, които щъкаха насам-натам, ти създаваха едно необяснимо настроение и усещане за ред, спокойствие, свобода!
Седяхме в лагера и по настояване и по необходимост! Жегата беше нетърпима, слънцето печеше безпощадно и ние си мислихме , че се намираме в някоя пустиня. … Говорейки за високите температури искам да дам един съвет на момчетата, които отиват в тези земи. Мили момчета-колкото и да ви е топло не сваляйте тениските от гърбовете си, защото на втората минута ще дойде някои и съвсем добронамерено ще ви помоли да се облечете, дори и да умирате от жега, просто защото смущавате обществения ред. Да. Това е така и колкото и странно да ни се струва трябва да се съобразим със странностите на останалите, защото за тях това не е просто каприз, а нещо много повече- религия.
Със стечение на времето разгледахме, видяхме доста нови и различни неща, но и се натъкнахме на типичната за нас неорганизираност, неточност и неинформираност. И при тях времето сякаш течеше по по-различен начин, а може би просто нашите часовници все бяха с около 30-40 минути напред . Затова и ни се е струвало, че винаги тръгваме със закъснение. Но пък имаше и доста неща, от които можем да почерпим пример за подражание. Влизайки през портала за този мащабен лагер , на който присъстваха 1800 човека от дясно се виждаха разположени навътре, на длъж и на шир 5 подлагера със стотици палатки, по средата се изнизваше алея- нашата малка търговска уличка, на която човешкото око се спираше върху сергийки с различни скаутски принадлежности. Като започнем от фенерчето и ножчето, минем през термосите и нашивките и стигнем до палатките и спалните чували. Хранителни стоки, задоволяващи вкуса и на най-капризните бяха предлагани от любезни продавачи. Дрехи, обувки, сувенири, импровизирана сладкарничка с най-различни лакомства и не на последно място трябва да отбележим и наличието на току-що приготвени, пресни и топли дюнери. А настъпеше ли нощта всички се запътваха към сцената под която се откриваше зелена поляна, заградена отстрани с ленти, непозволяващи свободното преминаване на лагерниците от другата страна. Там имаше голям воден басейн-езеро, което колкото и хубаво и приветливо да ни се струваше през деня, толкова страшно можеше да се превърне дори и за някой плувец, ако случайно направи една погрешна крачка и падне в него. И в тези късни часове, след изморителния ден, хората отиваха пременени на поляната да потанцуват и да се позабавляват. Нашата импровизирана дискотека събираше всички почитатели на музиката и ги сплотяваше с нейната магическа сила. Осветлението беше добро, а аз имах чувството, че съм отишла на някой събор, където народа излизаше, за да се повесели, пазарува и види с познати.
Ооо…забравих да спомена освен всички магазинчета имаше и стол, в който можеше да се храниш. Радвахме се на изобилието и разнообразието, пазарувайки не със стандартните турски лири, а с “Галакси”-хартиени пари, направени специално за лагера. В скаутската банка си обменяхме USD, EURO, TRL за нестандартните банкноти и после купувахме на воля!
Нощта постепенно отстъпваше място на деня, през който ни чакаха много вълнуващи срещи и места! (За да бъда максимално честна ще ви кажа едно-това не беше типичния лагер, които изниква пред съзнанието на повечето от нас, наситен със скаутски дейности! Не! Това беше по скоро една почивка, екскурзия, на която се бяха събрали много скаути от различни градове и страни.)
Посетихме плажове и местности, които ни омайваха с типичната ориенталска загадъчност и феерия от красиви багри, големи поддържани палми, цветни алеи, пясък и вода! Домакините се грижиха за нашия комфорт. Дейности имаше както за по-мързеливите, така и за нахъсаните с много дух търсачи на силните усещания! Е, и ние не бяхме от съвсем ленивите безпроблемно изкачихме стената за катерене, която се изправи пред нас. Някои решиха да карат колело в продължение на 1ч. под парещите лъчи на юлското слънце или да разгледат турския запас от военни изтребители. А по-големите мечтатели, членуващи в кръжока “направи си сам” се заеха с не леката задача да изработят със собствените си ръце макетни самолетчета, с които да полетят в облаците и да се порадват от страни на всички земни красоти . Е това хич не бяха единствените занимания- имаше още сафари с трактори, воден футбол, турнири по волейбол, обучение на млади таланти в областта на изобразителното изкуство и музиката, ориентиране, походи и още много, разнообразни и забавни неща! Човек не можеше да посети всичките, но имаше възможността да си избере тези, които му се струваха най-интересни и да вземе участие в тях. От нас не се изискваше много- само трябваше да се забавляваме и с усмивките си да правим щастливи и хората около нас!
Имахме възможността да преживеем и една мини бурийка в откритите води на обширното езеро! Водния съд, с който плавахме, се клатушкаше наляво и надясно, едрите капки дъжд обсипваха загорелите ни от слънцето тела, които сега стоически издържаха на не лекия вятър! В този момент всеки гледаше да се сгуши в някой-като мишле търсещо малко топлина. Бяхме смешна картинка, но не и отчайваща, защото горещата ни кръв и в този момент не ни остави! Запяхме…всеки както и каквото може и така задружно пропъдихме първоначалната паника, студа и облаците от небето! Сякаш щастливо от мъдрото решение което бяхме взели, да се забавляваме каквото и да става, слънцето пак ни се усмихна от синия небосклон. Сега то озаряваше не само земята, но и нашите мисли. Ние бяхме едно- турци, пакистанци и българи, хора от различни държави, но водени от еднакви инстинкти и желанието да се насладим на живота, на красотата, която ни заобикаля и да я запазим такава-истинска, непокътната и неповторима! След това незабравимо преживяване се къпахме в кални бани и горещ минерален басейн. Удовлетворени се завърнахме в лагера, можехме да си отпочинем, да пием нещо в направеното за нас кафене, докато гледаме футболните полуфинали или да се поровим в дебрите на нета, защото както сигурно се досетихте имаше и интернет-кафе:).
Постепенно се изнизваха дните. Колкото повече наближаваше края, толкова повече не ни се тръгваше. Но преди да кажем “чао” на всичко и на всички трябваше да представим България през вечерта на таланта! Не е нужно да ви заблуждавам-колкото и контактни да бяхме не успяхме да се запознаем с всички и по този начин да ги убедим не с думи, а с поведение колко прекрасни хора ражда нашата родина. Е, затова пък имахме тази вечер, през която можехме да се изявим . След като “друснахме” едно хубаво дунавско хоро и всички чуха разтърсващото изпълнение на тежка народна песен излизаща с безкрайна любов от дълбините на Деяновото сърце се чуха порои от възторжени ръкопляскания! Това беше! Харесаха ни! Мисията бе изпълнена! Обиквайки нас тези познати и непознати хора обикваха цяла един народ, защото в този момент ние бяхме посланиците на страната ни!
Преди да отпътуваме направихме импровизирани павилиони. На нашия се виждаха картички с различни кътчета от родината ни, розови мускалчета, таратор, яйца по панагюрски и червено вино. Знамето ни се развяваше гордо зад гърбовете ни и привличаше хората, желаещи да се снимат с него!
Всичко вървеше прекрасно, защото ние успяхме да превърнем и дефектите в ефекти! Да загърбим някой от проявите на дезорганизираност и да се забавляваме. Носейки се под въздействието на грандиозното авиошоу, организирано специално за нас и хилядите незабравими минути, способни да стопят сърцето и на най-студения човек ние стигнахме до края!
Затварянето беше неповторимо! Гледайки добре подбрани снимки от лагера всеки от нас се отнесе в един друг свят. Преживя всичко отначало. Спомни си, но не само хората с които се беше запознал и нещата, които беше преживял, а усещането от това да си скаут! Да бъдеш едно със всички. Какви щастливци сме, че имаме възможността да погледнем по този начин на света! Зароди се сълза-бистра и чиста, като нашите чувства, като нашите сърца! Щастлива, искряща водичка забули очите ми. Не тъжах, че си тръгвам, а се радвах че съм била част от това. Не скърбях, че се разделям,а че наистина имам с какво и с кого да се разделя! Какво по-хубаво от това да знаеш, че има за какво да живееш, че можеш да се насладиш на радостта от преживяното и да знаеш, че за толкова малко време си започнал да значиш нещо за някого там.
Събрахме си багажа! Сбогувахме се! Пожелахме си това да не е края, да има още подобни лагери, които да радват малки и големи! Да, отпътувахме! Това беше края на “Anatolian 2006”, но и началото на едни бъдещи контакти с хората, които направиха действителността като една сбъдната детска мечта!
Мирослава Филипова по-позната като Мими ,
СК „Кафяв мечок” – София