Здравейте 
Аз съм Йелена от скаутски клуб “Кафяв Мечок” – София. Това лято имах прекрасната възможност да посетя няколко скаутски лагера – включително и в чужбена. Ще ви разкажа за един от тях – 7-мото Интернационално Джамборе в Сърбия, което се проведе от 21 до 31 юли (2006) в Ниш.
Някъде май месец разбрахме, че края на юли ще има интернационален лагер в Ниш (Сърбия). В началото нямахме много информация. Но с приближаването на датата се разбраха и точните дати, каква ще е таксата за участие, какво трябва да си носим и т.н. Като замисъл всичко звучеше много добре. Очакваха се около 3000 скаути от цяла Европа. Явно щеше да бъде нещо голямо, още повече, че в последствие разбрахме, че само от Обединеното Кралство ще има около 300 участника. Главната цел беше да се презентрира Световното Джамборе догодина по случай 100 годишнината от създаването на скаутското движение. Звучеше като лагер, който не е за изпускане
Но имаше един хич немаловажен проблем – високата такса за участие. Да си го кажем направо –малко хора бяха склонни да дадат толкова пари за лагер в Събрия, а и повечето от нашите скаути (включително и аз) преди по-малко от 2 седмици се бяхме върнали от лагер в Турция. А от 3 август до 13ти щеше да се проведе и нашия Национален лагер, който макар и със символична такса не беше без пари
Така дните си минаваха без никаква яснота по въпроса за нашето участие на това джамборе.
Около 13 – 14 юли получихме майл от някои от Английските скаути, които щяха да участват в лагера. Те ни молеха ако можем да помогнем на няколко техни групи, които щяха да минат през София на път за Ниш – да им дадем информация за цените и начините за превоз от София до Ниш, както и ако можем да разведем една група из столицата, защото щяха да имат доста свободно време до автобуса им за Сърбия. Естествено всички знаем колко са услужливи скаутите и винаги готови да помогнат веднага се разпределихме, кой коя група може да поеме. Обстоятелствата се стекоха така, че Деян и аз поехме най-голямата група от 16 човека, която искаше развеждане.:) Посрещнахме ги на летището (действето се развива между 15:30 и 16:30)– униформени и с връзки, разбира се Оказа се, че на нашето мило софийско летище няма гардероб – така че се наложи да проявим находчивост. И слава богу намерихме решение къде ще приютим багажа докато се разхождаме из София Мога да кажа, че това беше най непритенциозната група “туристи”, която съм водила (не че съм развеждала много – да не кажа почти никой ) Но нямахме проблеми с цепене на групата и претенции едни да искат наляво, други надясно – те се радваха на всичко Показахме им разни паметници на културата, църкви и НДК . Повечето хора ни зяпаха като извънземни…. жалко за тях – не знаят какво прекрасно нещо е скаутството . Но както казва Деян – техен проблем Повечето от английските скаути (на възраст между 15 и 19) най се впечатлиха от скейтбордистите пред НДК и многото графити )) Заведохме ги и да пробват нещо традиционно от нашата кухня, после всички хапнахме и сладолед. Около 11 вечерта вече бяхме обратно на летището. Около 1:30 се очакваха да пристигнат още около 70 скаути и 2 автобуса да ги откарат в лагера в Ниш. Ние останахме до края, за да се уверим, че всичко е наред и са потеглили. Вкъщи се прибрах в 3 – и веднага заспах. Беше много хубаво, че се запознахме с някои от участниците още преди самия лагер. Както се казва – вече имахме връзки Но всъщност то още дори не се знаеше дали въобще ще ходим 
Честно казано в един момент изглеждаше, че всичко възможно се случва само и само да попречи събирането на патрул от България. Но човек никога не трябва да губи надежда – в крайна сметка буквално ден преди лагера се разбра, че въпреки всичко – отиваме. Бяхме само 3ма – малко , но от сърце както се казва
И така на 21 юли по обяд бяхме на гарата – брат ми Душан, и аз – чакайки Мими, която за малко да изпусне влака Но за щастие тя дойде и успяхме да се качим благополучно и чак да си намерим места
Пътя ни се удължи (както се и очасваше) и вместо в 4 без нещо сръбско време, пристигнахме 6 и нещо. Но поне не ни беше много скучно в купето – получихме ценна информация как се прекарват нелегално стоки през границата – и най-вече цигари Но това е друга история. Да се върна на нашата.
На гарата ни чакаха 2 момичета, които ни заведоха до мястото, където беше поместен лагера – голям парк на име “Бубан” (което на български значи “барабан”). Доста голям парк пълен със зеленинка и дървета. Според мен прекрасно място за лагер – и въпреки, че беше топло, дърветата правеха много приятна шарена сянка
С идването си отидохме в главния щаб, за да си платим таксата и получихме в замяна – тениска на лагера, легерни връзки, нашивка, карта за идентичност (в която щяха и да се отбелязват активностите на които сме били), на какво да си я закачим , а по-късно получихме и карта на целия лагер – кое къде се намира + полезна информация за лагера и Ниш + и карта на самия град. Доста добре беше направена тази така наречена пътеводител.
Целия лагера беше разделен на 6 подлагера (с имена на различни дървета; всеки подлагери имеше средно между 150 – 200 човека) и един отделен за стафовете. Ние бяхме настанени в последния 6ти подлагер (заедно със скаути от Румъния, Македония, Англия, Словения и различни градове от Сърбия). Честно казано не бяхме много въудушевени от мястото, което ни предоставиха, за да си опънем палатките – цялото беше обрасло в разни траволяци и клонки. Бая време ни трябваше, за да поразчистим пространството. Но някак си беше и забавно . Когато опънахме и втората палатка вече се беше стъмнило и беше време за вечеря. А да , в цената беше включено и закуска, обяд и вечеря – редиш се на една много дълга опашка и ако не си от щастливците в началото, зареждаш се с хипер голямо търпение и чакаш, като се надяваш да не умреш от глад приди да ти дойде реда
Та на тази наша първа вечеря видяхме, че македонците от Велес, с които се бяхме запознали преди две години на една художествена колония за скаути пак в Сърбия, бяха дошли на лагера. Бахме много приятно изненадани, защото не знаехме, че и те ще бъдат там, отгоре на всичко в нашия подлагер.
Следващия ден 22ри вечерта беше официалното откриване на джамборето. Събрахме се в центъра на парка Бубан, където имаше амфитеатър. Когато ние пристигнахме беше почти пълно – за пръв път виждах толкова скаути на едно място – около 2000 човека. В задната част на сцената имаше представител от всеки клуб (държава) държащ знамето на клуба си (държавата си). Там беше и Мими разбира се с българския флаг . Церемонията по откриването не беше никак лоша. Започна с химна на Сърбия и вдигане на знамето. Тоава беше 7то Национално (което всъщност си беше интернационално) Джамборе в Сърбия, което носеше името “Намери Себе си” – най-голямо по мащаб правено до тогава и с най-много чуждестранни гости/участници – имаше скаути от Гърция, Румъния, Македония, Шотландия, Англия, Уелс, Малта, Люксембург, Италия, Канада, Словения, Босна и Херцеговина, Черна Гора и от почти всички градове от Сърбия (май изпуснах някоя, дано не се сърди ). След онези малко досадни, но задължителни речи и благодарности имаше и забавна програма с танци и песни.
От следващя ден почваха дейностите. Всеки ден всеки подлагер имаше дейности на различни места, така че трудно можехме да се засичаме с другите през деня. Англичаните, които бях развеждала из София, бяха настанени в 3ти подлагер, така че за съжаление и с тях не се засичах много често За някои от дейностите прекарвахме почти целия ден извън лагера. План-програмата за нашия подлагер беше следната:
23ти – Десет минути преди тръгването ни съобщиха, че ще име нещо като излет до някаква си Йелащничка клисура Уж щяхме да посетим и някакъв манастир, но в последния момент го бяха отказали, та се задоволихме да видим най-старогто дърво в района, за което се носели доста легенди. Така наречения поход, не че беше дълъг или труден, но жегата направо беше убийствена, а като се спираше до някакви чешми за вода, чакахме бая време – все пак си представете как се ходи с още около 120 човека и всичките искат да си напълнят вода Разказаха ни и за някакви лечебни растения и за някаква билка, която виреела само в този район, но така и не запомних името на нищо. Не че не превеждаха на английски, но все пак, личеше си че малко претупват работата След похода се върнахме там където ни бяха оставили автобусите – до едно поточе. Приятно и прохладно местенце, но ако си нямаш работа може да ти бъде и досадно Там седяхме бая време – почти цели ден. По едно време дойде един алпинист и ни демонстрира спускане от скала. После от по-големите (на лагера имаше участници и от по 8 години все пак), който искаше можеше да се пробва и да се спусне. Към 18 ни върнаха в лагера.
Като цяло не беше лошо запланувано, но някак си не успяха да го осъществят както го бяха намислили. Но все пак беше първи ден, та им простихме ))) Шегувам се.
24ти – дейности на територията на парка Бубан (креативност, което включваше – ръчни изделия: плетене, бродиране, рисуване, работа с глина, правене на гривнички, куклички и тн, Първа помощ и вероучение) И този ден организацията малко куцаше, но все пак успяхме да обиколем почти всичко и да си съберем необходимите потписи Пък и бабата , която ни показа как се бродира беше много мила женица
Ако не се лъжа тази вечер имаше караоке конкурс – естествено съдийте бяха подкупени и се знаеше кои ще победят. Но поне си го признаха )) Но иначе беше доста забавно и наистина се забавлявахме
25ти – дейности в един от парковете в Ниш – “Чаир”. Една малка група обаче можеше да отиде първо в една конна база и естествено нашата малка и скромна българска групичка се намърда в нея . Беше хубаво – видяхме най-различни по големина и цвят кончета, погалихме ги , дадохме им да ядат, снимахме се и естествено всички имаха възможност да пояздат малко един от конете.За съжаление нямахме много време, но все пак бяхме доволни и на 1 – 2 кръкчета. И да ви кажа – това дето го гледате по филмите са измислици – няма такова нещо като да се качиш за пръв път на гърба на коня и да го яздиш, като че ли си правил това цял живот. Ако не си ездач бая се друса и трябва да се стараеш да не тупнеш на земята
Дейностите в парка бяха до 13 часа, а ние стигнахме там около час преди края. Така че нямахме кой знае каква възможност да се включим в активностите – имаше сигнализация със знаменца, връзване на възли, игра с думи, някакъв пъзел, интересно поднесени лекции за вредата от тютюнопушенето и наркотиците. До колкото разбрахме имаше и още няколко дейности, с полицията и за безопасността, но те бяха свършили приди ние да пристигнем в парка.
Следобед в Бубан имахме свободни активности.
26ти беше по-специален ден -така наречения “Ден на приятелството”. Също така беше отворен ден за посетители и медии. Участниците навършили 18 години можеха да дарят кръв. Бях една от мераклийките Даже ми дадоха и пликче с шоколадче, сокче, тениска, тефтерче химикалка и стига толкова )
До обяд имахме някакви игри (които принципно ги правят със състезателен характер в Сърбия). Следобеда имаше така наречения “Информационене Булевард” , на който всеки клуб (държава) можеше да си направи павилион и да представи нещо характерно за клуба си (страната си). Беше доста интересно и забавно. Особено да пробваме разни гозби и то на аванта ))). Докато разглеждахме се запознахме с още скаути от другите подлагери.
27ми – прекарахме още един ден извън лагера. Ходихме на “Облачинското езеро”. Имаше наистина доста дейности: риболов, плуване за напреднали и начинаещи, правене на лодки макетчета, правене на сал, игри в пясъка (баскетбол и волейбол), игри във водата, каяк, кану, гребане в гумена лодка. Трябваше да има и каране на колела, но явно още имаха проблеми с някои организионни неща Всеки получи карта на мястото с отбелязаните дейности и къде ще се проведат.
Ние успяхме да се запишем за правенето на сала (заедно с едни англичани), който после се оказа, че трябва да изпробваме в риални условия Аз си останах на сухичко – нали все пак някой трябваше да снима Но изглеждаше забавно и макро Следващата ни дейност в списъка беше гребане в гумената лодка. Това беше още по-весело, но и леко изморително. Човекът, който отговаряше за тази активност беше много печен (и в преносния и в буквалния смисъл, беше доста загорял от слънцето ) Непрекъснато пускаше разни лафчета, даже се стараеше да дпревежда и на английски за английската част от екипажа, но явно западно европейците не схващат много балканския хумур Ние обаче бая се посмяхме тогава
После отидохме да правим лодчици. По едно време трябваше да се наредим на опашката за обяд. След като се наядохме решихме, че ни мързи да играем волейбол и отидохме да си довършим лодчеците – даже успяхме да ги боядисаме и да изсъхнат.
Мога да кажа, че този ден беше един от най-хубавите. Не само за нас – всички изглеждаха много доволни Най-накрая нещата почнаха да вървят по-гладко с организацията
Вечерта имаше забавна програма на амфитеатъра – 1ви и 2ри подлагер бяха подготвили разни танци, песни скетчове и т.н.
28ми – по програма сутринта имахме дейности в Бубан. Този ден от нашия подлагер трябваше да се събере група и да отиде при кмета на Ниш. Аз бях като представител от нашата Българска група Слушахме някаква реч и стандартните приказки, снимаха ни за весниците и телевизията, а после имаше нещо като шведсак маса – отрупана с разни ядки и плодове. С една от Румънките се пошегувахме, че от толкова дълго време не сме яли свяста храна
Следобед имахме мини екскурзия до разни исторически места. Няма да изпадам в подробности сега, за това което видяхме, така че спокойно . Но като цяло беше ок.
Тази вечер бяха на ред 3ти и 4ти подлагер да се прояват.
29ти (последния ден за активности) до обяд бяхме в крепостта в Ниш. Беше голяма жега Но все пак оживяхме. Стреляхме с голям лък (макар че разбрах, че не съм родена за стрелец, много ме нарадва), гледахме стари апарати за комуникации – телеграфи, телефони и тем подобни Това се водеше в графата “ Наука и Технолоии”, разказваха нещо от Сръбската история и каква е била ролията на крепостта. Заведоха ни и до един концлагер (който беше превърнат в нещо като музей). Можехме да го разгледаме целия и чак да влезем в килиите, където са държали хората.. Разказаха ни най- общо какво са правили в този лагер и каква е била функцията му. Подтискащо местенце…. въпреки жегата ме полазиха тръпки там
Следобеда разгледахме Ниш и се снимахме
Вечерта се проявиха и 5ти и 6ти подлагер
30ти беше свободен ден, можехме да си правим каквото искаме, така да се каже Следобеда се проведе и презентацията за Световното Джамборе в Англия догодина. Целта му най-вече беше да привлече още стафове. Така че беше ориентирано предимно за лица от 17 нагоре. Не че щяха да изгонат някой по-малък де Беше наистина интересно – показаха и кратко филмче от миналогодишното Европейсо Джамборе, което също е било в Англия. Всичко изглеждаше толкова грандиозно и хубаво, така добре организирано. Гледайки филмчето – как хората се смеят, забавляват се , танцуват, готвят, ядат, излежават се и каков ли още не съжалих, че не съм се включила в скаутската организация по-рано. След като свърши презентацията и филмчето излязох от шатрата заредена с много положителни емоции И тогава осъзнах, че всъщност сам щастлива, че все пак съм станала скаут. Цялата идея за скаутството е просто великолепна. Помня как тогава спрях на пътя, огледах се наоколо, а усмивката ми не слизаше от лицето. Намирах се на място с толкова много великолепни и добри хора и то от цяла Европа. И въпреки, че повече от половината от участниците дори не бях и виждала, ги чувствах някак си близки. Тогава ми стана напълно ясно какво значи онази клиширана фраза, че скаутите са едно голямо семейство! Бях щастлива, че въпреки всички трудности успяхме да отидем на този лагер и да се запозная с толкова много нови хора и да преживеем всичко това. Това беше един от онези прекрасни моменти, в които разбираш колко хубав може да бъде живота! Просто бях щастлива, че мога да се насладя на момента и на това, че съм жива (колкото и чалнато да звучи)
Вечерта беше церемонията по закриването на лагера. За малко да пропадне, защото времето се развали и заваля, но в крайна сметка се състоя . Беше хубаво пак всички да се съберат на същото място, както преди 10 дена, когато беше откриването. Но разликата беше, че ако първия път не си знаел нищо и не си познавал никого, то този път почти навсякъде видаше познати лица ) Брат ми – Душан, беше отзад на сцената да държи знамето ни. На всяка държава връчиха плочка от лагера. Помня как казаха “България” и аз малка притеснено излязох на сцената да взема плочката. Знам , че на всички пляскаха, но въпреки това имах чувството, че там някъде има и хора, които не пляскат само, защото така се прави, а защото им е било драго като са чули “България”, защото сигурно са я свързвали с нас – Мими, Душан и мен. Ако преди това за повечето “България” не е значела нищо, то след този лагер вярвам, че не е така (в добрия смисъл на думата де – да не си помислите, че сме се излагали ))
После прожектираха филмче, което са снимали по време на лагера – от строенето на главния вход с името и емблемата на лагера, да края. Между другото някой доста се беше постарал с готините ефектчета
31ви – най-последния ден – разваляне на подлагерите, събиране на нещата и заминаване. Това в най-сбит вид разбира се. Беше някак странно, когато всичко беше развалено и се опразни – нямаше ги палатките, големите шатри, големите маси, на които се хранехме, входа на подлагера (където висяха и знамената) – всичко беше махнато. Имаше само купчинки багаж и хората малко по малко почваха да напускат Бубан
Към 12 на обяд и нашата скромна групичка напусна парка. Взехме си такси до гарата, където пък засякохме Словенците, а на перона видяхме и Македонците, с които уж си бяхм казали чао преди около час и нещо. Оказа се, че техния влак закъснява вече почти с два часа. Горките , нашия закасня само с около 30 минути и когато ние се качихме, те още чакаха.
Е както се и очакваше, вместо в 6, влака ни пристигна 11 вечерта. Отново си бяхме в България. За съжаление, всяко хубаво нещо си има край Атмосверата и хората щяха да ми липсват. Въпреки, че не всичко беше перфектно и имаше доста дупки и проблеми в организацията и изпълнение на заплануваната програма, лагера определено си заслужаваше! (поне според мен). Пък и нали се казваше, че “скаута обича да му е трудно”…или май беше “гадно”?… все тая идеята е ясна .
Но не трябваше да забравяме, че след 3 дни ни чакаше нашия Национален лагер в Попово. Така че, както се казва – купона щеше да продължи
Това е накратко за 7мото (интер)Национално джамборе в Сърбия, град Ниш. “Намери себе си”, с над 2000 участници. Разбира се има и още много неща, които съм пропуснала (може би и нарочно :Р) да спомена.
Колкото и подробно да пиша и да се старая да ви опиша какво беше, няма да успея, защото човек трябва да бъде там и да го изживее сам, за да го разбере Пък и не искам да злоупотребявам с вашето търпение. И без това заслужавате медал, за дето още не сте се предали и сте стигнали до тук. Спокойно – остана съвсем мъничко, честно
Мисля че и 3та, които бяхме там, останахме много доволни. Тези, които не дойдоха, могат само а съжаляват . Научихме много нови неща, видяхме се със стари приятели и се запознахме с нови Надявам се това да не бъде края и да останем във връзка с хората, с които се запознахме. И да продължим да си другаруваме.
Добре де, свършвам преди да ме намразите съвсем Благодаря за вниманието! Благодаря и на хората, който ме изнудиха да напиша това , беше ми приятно отново да се върна в спомените за този прекрасен лагер.
Скаутски поздрав
Йелена Остоич,
СК „Кафяв мечок” – София
