Здравейте 
Аз съм Йелена от скаутски клуб “Кафяв Мечок” – София. Заедно с Алекс и Светла от “Диви Котки” – Пловдив имахме прекрасната възможност да вземем участие в Интернационален скаутски семинар за интеркултурното образование и възможностите на интернационалното сътрудничество посредством фотография, като метод в неформалното образование, провел се в Чехия, между 19. – 22. 10. 2006.
Четвъртък 19.10
Пристигнахме сутринта в Прага. До 15 часа имахме свободно време да разгледаме столицата и да снимаме. И ако в началото ни се струваше, че 5 часа са предостатъчно време да се налюбуваме на града, то накрая се оказа, че трябва почти да тичаме, за да стигнем навреме на гарата, където беше сборния пункт. На гарата се запознахме и с тримата участници от Испания. Буквално минути преди влакът да потегли, успяхме да се качим и ние Потеглихме към Ceske Budjovice.
Три часа по-късно пристигнахме в града, където ни чакаха и стафвете заедно с останалите участници. Багажа ни беше откаран към хижата, където щеше да се поведе самият семинар, а ние останахме в града. Вече се беше стъмнило, но това не попречи да ни разведат из града и да ни покажат различни забележителности и интересни места. Имаше 1 – 2 игри, чиято цел беше да работим заедно, за да се справим. Имаше малко проблеми с организацията, но пък доста си позабавлявахме
Осигурена ни беше вечеря в една малка кръчмичка. Имахме възможност да се опознаем и да си поговорим . Оказа се, че някои вече се познават от подобен интернационален семинар провел се в Македония около 2 седмици преди този.
Към 22 вечерта се натоварихме на един автобус за към скаутската хижа Švýcarský dùm, която се намираше сред природата близо до едно езеро. Малко се поозорихме докато се изкачим до хижата с препълнени кореми Аз лично много харесах атмосферата в хижата. Главната зала беше украсена със есенни листа, шишарки и просто изглеждаше уютничко. Събрахме се около масата и официално ни приветстваха и така да се каже – семинара беше открит
На горния етаж имаше подредени матраци, където щяхме да спим. Занесохме си багажа и всеки беше свободен да прави каквото иска стига да не пречи на другите да спят.
Петък 20.10 —> моят рожден ден
• 8:00 Събуждане – будеха ни с музика
• 9:00-10:30 След закуска имахме игри, за да се поопознаем по-добре. Всеки трябваше да каже по нещо за себе си. Играхме и доста игри с цел да си запомним имената. За щастие за хора като мен, които има проблеми с помненето на имена, всеки от участничите имаше щипка с името си
• 10:30-11:00 Нещо като почивчица – на една масичка бяха наредени разни сладки неща за похапване и чай или кафе.
• 11:00-12:45 Имахме нещо като лекция а после и дискусия за различните култури по света, какво всъщност значи понятието култура. Играхме и една игра, в която бяхме разделени на 4 различни държави (измислени) и всеки от нас имаше някаква длъжност – президент, строител, гражданин и тн. Бяха ни дали карта с нарисувани 4те държави и нашата цел беше да построим пътища за към всяка държава, но да се съобразим със замърсяването на природата, от къде точно ще минават пътищата, как ще е най- евтино и тн. Беше интересно да се види как някои успяваха да стигнат до консенсус, а други имаха разногласия помежду си, а без мнозинство в гласуването, президентът не можеше да нареди да се построи каквото и да е било. Като цяло целта на играта беше да симулира до някаква степен истинския живот. Определено ми хареса и се замислих над разни неща
• 13:00-14:30 Чакаше ни вкусен обяд, който се готвеше в хижата от едно момиче от стафовете. Там където обядвахме имаше закачена голяма карта на Европа и ни помолиха всеки от нас да си залепи едно листче с името и града от където е на държавата от където идва. Беше доста добра идея – имаше листчета по доста места на картата. Всъщност на семинара имаше представители от повече страни отколкото беше обявено в началото: Чехия (разбира се ) Словакия, България, Нидерландия, Дания, Испания, Италия, Литва и Македония.
• 14:30-16:00 Това беше времето за снимане – заведоха ни до едно прелестно местенце с водоподче близо до хижите. Там играхме разни весели игри разделени по отбори. За всяка спечелена игра получавахме парчета от един пъзел, който трябваше да наредим, за да прочетем историята на местността, в която се намираме.
• 16:00-17:00 Когато се прибрахме ни показаха презентация за Фотографията, различните видове снимки и всеки, които искаше можеше да покаже някои от снимките, които е направил и да ги обсъдим.
• 17:00-17:30 Отново почивчица с разни сладкишчета и нещо за пиене
• 17:30-19:00 После се върнахме в главната стая (както аз я наричам), където имахме лекция за Граждани на Европа, но не ставаше дума само за Европейския съюз. Всъщност дискутирахме това, че всеки живеещ в Европа (без задължително държавата от която е, да е в Европейския съюз) е гражданин на Европа. Гороихме за гражданството като такова, как ние самите го разбираме и какво е то за нас.
• 19:00-20:30 Подготвяхме се за Интернационалната вечер. Всеки трябваше да приготви своя маса (или кътче от маса ) с това което е донесъл от своята страна – материали, храна, напитки, картички, сувенири – с една дума, кой каквото има Общо взето рязахме, мазахме, украсявахме и се смяхме.
• 20:30-24:00 Дойде и дългоочаквания момент, тоест вечер Всички бяхме с униформи. Всяка от държавите беше подготвила презентация, с която да се представи. Беше наистина интересно, всички се бяха постарали и разказваха доста любопитни неща. За съжаление нямаше много време, така, че някои трябваше да посъкратят презентациите си. Всеки можеше да си вземе от всички предложени вкусотийки (и не чак толкова вкусни неща), както и да пийне от напитките. Ние (българите) бяхме донесли баница със сирене, баница с тиква, лютеница, сушеница, сирене и червено вино. Сиренето и червеното вино особено се радваха на голям интерес Не знам за другите, но аз преядох от всичките неща, които ми бяха предложени да опитам
След като презентациите завършиха, започна купона Беше много весело. Както се казва по приказките, цяла нощ яли пили и се веселили и танцували Някои май с легнаха в ранни зори
Събота 21.10
• 8:00 събуждане пак с музика, но повечето едва се вдигнаха На закуска доядохме останалите неща от Интернационалната вечер
• 9:00-10:30 Представиха ни презентация за европейската кампания “All Different All Еqual”, която в България е с името „Всички различни, всички равни”. Накратко идеите на тази международна кампания са да запознаят младите хора с техните права, да се разшири борбата срещу расизма и нетърпимостта. Играхме и няколко игри – “Групи и задачи”, бяхме разделени на няколко групи, с различен брои участници във всяка, с различен полов състав (тоест нямаше равенство – примерно 3 момичета на 3 момчета) и естествено родните ни езици бяха различни, а всеки от нас владееше английски на различно ниво. Бяха ни поставени две различни задачи. Целта на играта беше да покаже как в едни случай да работиш в група ти помага, но в други е пречка. След това обсъждахме “групата” като такава – как хората принадлежат към различни групи и общности, различните неща, в които човек може да се чувства част, един вид “член” или “участник”.
Другата игра се казваше “Направи крачка напред”. Идеята на тази игра беше участниците да се поставят на мястото на някой друг, да се опитат да си представят какво е да бъдеш някой друг в обществото, в което живее. И макар, че това беше само игра ясно се видя, че за съжаление хората нямат еднакъв старт в живота. И как средата, в която живеят (семейството, обществото, на кое стъпало в йерархията си, вярванията, с които са израснали) може както да ти помагат, така и да ти пречат да правиш “крачка напред” . В повечето случай е въпрос на късмет къде ще се родиш. Тази игра определено най-много ме заинтригува, защото ме накара да си замисля над неща, за които на съм се давала реална сметка преди. И след нея също последва дискусия за проблемите, които засягаше тази “игра”. Говорехме и за стереотипите, и дали те са лоши или всъщност понякога могат да ни помогнат.
• 10:30-11:00 Последната ни почивчица със сладкишчета и чай или кафе. Играхме една малко мазохистична игра, за разбуждане или кой знае за какво ))
• 11:00-12:30 Имахе време за още снимки в местността. Беше наистина много красиво и цветно. Не случайно бяха кръстили семинара “Цветовете на Есента”.
• 12:30-13:30 Обяд. Последния 
. Много е весило когато всички се съберат да ядат заедно на една голяма маса
• 14:45 – 21:00 Имахме организирана екскурзийка до един град Cesky Krumlov на около 2 часа от нашата хижичка. Почти целия ден прекарахме там. Имахме възможност да разгледаме замъка, който е един от паметниците на UNESCO. Дадоха ни и свободно време да се разходим и да разгледаме града, магазинчетата, да снимаме – с една дума на кой каквото му душа иска
• 19:00-21:00 Имахме осигурена вечеря в едно уютничко заведение с грамадни порции. Това беше и последната ни вечер от семинара Преди да си тръгнем всеки от участниците имаше така наречения “свой момент”. Всеки трябваше да запали една клечка кибрит и докато пламачето гори да каже нещо на останалите – каквото му хрумне. Беше много задушевен момент Макар, че бяхме там само от два дена, всички доста добре се разбирахме и бяхме намерили общ език. Бяхме като едно голямо семейство
На връщане в автобуса имаше увеселителна програма В хижата се прибрахме доста късно и някои си легнаха малко след това. На следващия ден всички ги чакаше път. И всеки щеше да тръгне, за мястото, от където беше дошъл.
Неделя 22.10
За съжаление българската част от участниците (демек ние) трябваше много рано да тръгнем за Прага, за да хванем самолета си за България. Така че не бяхме до абсолютния край на семинара.
В България кацнахме към обяд, малко изморени, но определено доволни от изминалите 2 – 3 дни
Аз лично съм много щастлива, че имах възможност да участвам в този семинар. Научих нови неща не само за другите култури и хора, но и за мен самата.
И макар, че имаше малки проблеми с организацията, времето и с комуникирането, хората, които организираха този семинар, както и международните стафове, наистина се бяха потрудили и вложили много от себе си в осъществяването му. А труда трябва да се уважава.
Цялата идея на семинара беше добра и имаше доста креативни идеи. Едно от нещата, които най-много ми харесаха, бяха игрите. Аз лично обичам да уча чрез игри
Обстановката и атмосферата, която се създаде беше много приятелска и предразполагаща. Беше интересно да се запознаеш с много нови хора от различни страни и да намериш начин да общуваш с тях Дали да обсъждате някакъв проблем или просто да се смеете заедно Хубаво е да видиш толкова усмихнати и млади (по душа) хора изпълнени с ентусиазъм.
Нещата наистина могат да се случат!
П.П. Получихме съобщение – лодчица (ако някой искаше да каже нещо на някого, можеше да го напише на една от хартиените лодчици, които бяха закачени на една греда), което гласеше: “For all Bulgarians your ЛЮТЕНИЦА is very mega super hi-fi good sauce “ хехе.
За повече информация и снимки можете да посетите сайта на семинара
http://www.cota.wz.cz
Благодаря за вниманието!
Скаутски поздрави
Йелена Остоич,
СК „Кафяв мечок” – София
