Здравейте скъпи приятели скаути, казвам се Йелена и за тези, които не ме познават, ще добавя, че съм от софийския ск „Кафяв мечок”. Тази година имах невероятната възможност да взема участие в едно от най-големите международни скаутски събития за роувъри – Roverway, което се проведе през юли 2009 в далечната Исландия. Мотото на 3-тия Roverway беше кратко, но събиращо в себе си много послания – Open up – отвори себе си за вълнуващи приключения, нов опит, интересни преживявания, нови запознанства, разкрий се, изрази себе си, открий нови култури, нови непознати места, споделяй, пробвай, преживявай – бъди отворен към възможностите, които ти се предоставят – и всичко това – под открито небе (in the open up) 
Трудно е да е опише и сподели едно такова преживяване, което макар, че си споделил с още около 3000 скаута, си остава нещо лично и различно от това на останалите.
Българският контингент спечели проект в партньорство с един скаутски клуб от Исландия, ето защо имахме възможност по-отблизо да се запознаем със скаутството в Исландия и да прекараме няколко дена в техния скаутски дом. Условията там бяха повече от добри, имаше даже излишъци от храна , беше ни казано да се чувстваме като у дома си. Това което обаче на мен лично ми липсваше, бяха повече общи дейности с исландските скаути (групата, която беше с нас). Според мен нямахме достатъчно игри и възможности да работим и играем заедно, съответно и по-добре да се опознаем. Дали на исландците им трябваше повече време да се „отворят” или просто си се чувстваха по-добре в своя познат кръг от хора, не мога да преценя, но определено щеше да е по-забавно да има повече общуване и сътрудничество помежду ни, защото нали това е част от скаутството Разбира се, не става дума за всички исландски скаути, не ме разбирайте погрешно Нашите домакини все пак се стараеха, заведоха ни да посетим различни места – някои от които – историческия музей, музея за викингите, откритото „село” (можехме да видим различните къщи в които са живели през столетията), разбира се не можеше да не отидем и в откритите им водни басейни, които винаги са пълни с посетители:). Така поне за малко успяхме да се докоснем до исландската култура и история и да загреем за същинския Roverway, който щеше да започне след броени дни.
Аз бях във втората българска група, която беше част от голямото пътешествие ICE-SAR Training Camp или на по-разбираем език – център, където за няколко месеца се обучават доброволците, които искат да станат част от Спасителните служби в Исландия. Нашата програма включваше повече физически и екстремни дейности, докато теорията беше толкова до колкото, да разберем основата и как функционират Спасителните им служби. През 4-те дена, които прекарахме на едно от най-силно ветровитите местности (на които съм била през живота си) имахме възможност да: лазим в напълно тъмни и доста мръсни тунели под земята, да се спуснем по внушаващо висок лифт, да пробваме рапел, да намерим и извадим човек от задимена къща, да намираме изгубени вещи сред природата както и в къща претърпяла земетресение (с риск за повторен трус), да тичаме по висяща над земята греда, да се спуснем в две пещери, да свършим нещо полезно обвързано също с екологията, като почистим крайбрежната ивица от боклуците, които хората “забравят там”. За да изпълним повечето от тези дейности, беше много важно да работим в екип, да си помагаме, да поемаме отговорности, да бъдем търпеливи и разбира се да общуваме помежду си. Понякога това беше трудно, заради езиковата бариера или заради различия в мненията и вижданията ни, дори заради различните ни културни особености, но това беше още едно предизвикателство пред нас – да намерим общ език и да бъдем по-ефективни в това, което правим заедно. Разногласия се появяваха и в екипите отговорни за готвенето и чистенето, но разбира се, това не е лошо, а напротив – от тези ситуации , ние скаутите можем само да трупаме повече опит, да споделяме знания, да се научим на толерантност и търпеливост и да подобрим нашите умения за работа в екип и общуване – защото винаги може повече
Имахме много добри и забавни лидери на цялото Journey – те се грижеха основно за реда и за това какво ще се случва като цяло, но разбира се се интересуваха от нашето мнение и за това как може да разнообразим програмата, така че всички да се забавляваме, подтикваха нашата инициативност и артистичност . Така на края на първата част от Roverway заредени с нови преживявания и положителни емоции, се отправихме към общия лагер Althingi, където щяхме да лагеруваме заедно всички около 3000 скаута от всички 50 journey-та (заедно със стафовете).
Althingi беше огромен лагер, в който буквално ти трябваше карта, за да се ориентираш . Тоалетните и душовете бяха добри и добре подържани – винаги имаше тоалетна хартия, а в душовете течеше само топла (почти вряла всъщност) вода. Програмата беше пълна, бяха се погрижили да не скучаем (освен ако не ни мързи). Не знам за другите, но за мен времето беше твърде кратко, за да мога до „обходя” и пробвам всички предложени възможности, които исках. Всеки ден всеки подлагер имаше „входни билетчета” за някой от различните „селца с дейности”. Едно от тези, които най-много ми хареса беше Викингското селце, където човек можеше да пробва сръчността си и да използва креативността си, за да си направи дървена лъжичка, да си ушие кожено портмоне и да си го украси, да си направи чантичка от вълна, или метална фигурка. Имаше селце посветено на екологията, селце с дейности свързани с обществото, културата, човешките права – все области, в които скаута може да вземе активна роля. Една от дейностите, която на пръв поглед ми изглеждаше по-скоро като реклама на нов модел автомобил, ме накара да осъзная на практика колко е важно, човек да си сложи колана преди да потегли. И вечерите не ни оставяха на мира – или имаше забавна програма на голямата сцена, или игри в подлагерите или нещо друго.
Освен редовните подлагерни активности по селцата, имаше и дейности с цел, да се запознаеш с повече хора от различните подлагери и journey-та. Слагахме заедно трева, копаехме и оформяхме заедно път, украсявахме две каменни колони с цветни керамични парченца с различни послания. На края всеки доброволно включил се и помогнал скаут можеше заслужено да получи специален бадж. . За скаутите колекционери (а и не само) имаше магазин със скаутски неща – от суичери през чаши та до ключодържатели.
Един от най-хубавите (макар и дъждовни) дни – беше Карнавалния ден и многобройните шарени и весели щандове на скаутите от различни страни представящи традиционни ястия, традиции, активности и запознаващи те с предстоящи техни лагери – една прекрасна възможност да обменяш скаутски връзки и баджове, да заснемеш купища снимки, да осъществиш нови контакти, да вкусиш различни вкусотии, да научиш нови стъпки на някой традиционен танц или сам да си изработиш традиционен сувенир. Единственото „лошо” на този ден беше ограничението във времето – имаше програма, която трябва да се спазва и прекалено много желаещи да пробват всичко .
Така неусетно в игри, забавления и работа, дните на голямото приключение наречено Roverway изминаха и дойде краят, който обаче не трябва да ни натъжава, а напротив – да ни радва, че ни се е случило и че ние сме го случили Това може да бъде само началото на нещо ново, красиво, вдъхновяващо и продължаващо напред и каращо ни да случваме още много и много и споделяме и развиваме скаутството, да му помогнем да расте, както то помага на нас
Всеки извървява своя път в приключението Roverway (Пътят на роувърите), който винаги води напред. Аз лично се върнах вкъщи по-богата, по-вдъхновена и още по-щастлива, че съм член на голямото скаутско семейство, където различността, е това което ни прави индивиди, а общите ценности и цели – едно цяло, притежаващо силата и способността да направи света едно по-хубаво място!
Благодаря за вниманието!
Сърдечни скаутски поздрави
Йелена Остоич, СК „Кафяв мечок” – София