Зимата ни е обгърнала със своята бяла пелерина. Дори и да не я виждаш ще я усетиш. Студът те пощипва похотливо. Ако се движиш има живот, но ако спреш на едно място замръзваш, разбирам защо казват „движението е живот” и то не само в метафоричен смисъл. Ние сами избираме какво да правим и кога. Приятно е да седиш в къщи до парното или камината, да наблюдаваш падащите снежинки и да пиеш топъл чай. Уютът на дома несъмнено не е за пренебрегване, но понякога е нужно и малко разнообразие.
Може ли да се разкаже поредната история в компанията на скаути? Какво е преживяването и дали си заслужава? Това са много относителни въпроси, защото всеки човек е носител на различна ценостна система и виждания, но едно е сигурно: разнообразието се харесва на повечето хора, особено на нас „скаутите”.
В краят на месец яануари се прведе едно излизане със СК „Кафяв мечок”. В него взеха участие около 49 скаути на различна възраст, обединени от една страст с рализни мотиви. Причините човек да напусне домашния уют рано сутринта и да прекоси белите, замръзнали софийски улици имат различни имена. Търсене на нови емоции, любов към природата, желание за среща с приятели, раздвижване, задоволяване на естетическия глад. Всеки имаше мотив да подложи бузките си на заигравка с метерологичното време, с невидимия художник, които сега се вдъхновяваше от червените тонове, с които обагряше излезналите навън ентусясти.
Как може да се раздвижи кръвта ти? По какъв начин да активираш мощната печка криеща се в твоето собствено тяло? Това са два различни въпроса за едно и също нещо. Отговорът е прост – с 4 часов поход. Дали е натоварващ? За едни да, за други не. Всичко зависи от настроението, нагласата ти, от способността ти да спреш да мислиш и да се оставиш на чувствата. Ако последното стане и магията ще се задейства. Изведнъж наблюдаваш усмивките, разположени по грейналите лица на хората, очите стават по-отворени, сякаш показват леко открехналата се врата на нашите силно туптящи сърца. Искрите в чистите езера са пленителни, защото отразяват не само кристалните проблясъци на непорочния сняг, но и вътрешното състояние на мир и спокойствие, на детинска искреност и посветеност, на нестихваща енергия и желание за живот. Възможно ли е толкова много неща да се видят само в 2 отворени очи, само заради една голяма разходка, нагоре по баирите на планината? Ръцете ти замръзват, но ти не мислиш, а само се движиш смело напред. Поел си ползотворното хапче, наречено „чист въздух” и усещаш неговото влиание, макар и само на подсъзнатлно ниво.
Радостта е голяма, когато стигнеш хижата. Миражът за топъл чай, вкусен обяд и комфортна дървена пейка те е преследвал по врема на пътя. Хубаво е да вървиш, когато имаш крайна цел, а още по-хуваво е когато си я достигнал. Реалността може да не отговаря на мечтите, но ако вдъхновението и приятната комания са разкрасили твоя ден какво значение има действителната обстановка. Все си мисля, че ние сами създаваме своята реалност и ако тя не ни харесва нека просто сложим „розовите очила”. Ако не можеш сам-поиграй в екип, тогава заедно с твоята група ще постигнете това, което е непосилно само за един.
За участниците в това излизане имаше подготвени състезателни игри. Патурлите бяха смесени, за да покажем и докажем сами на себе си, че разликата във възраста не бива да е пречка в отношенията на хората, когато те са обединени от една обща идея. Сътрудничеството между ровъри и скаути, вълчета и пчелички беше отлично. Заедно, забавлявайки се, те показаха единство. Съградиха игу, минаха през различни препяствия, тичаха, зашеметени от няколко бързи завъртания, прескачаха препядствия. Изграждайки кула от ръце и колена те показаха акробатични способности, катерейки едно дръвче. Освен физически предизвикателства те имаха и логическа задача. Заедно направиха следобеда си ползотворен, различен и незабравим.
Освен света на мечтите, в който обърнахме голямо внимание на игрите, част от присъстващите на това излизане надникнаха и в един малко по-рационален свят. Ровърите от различни части на България се бяха събрали, за да проведат значима среща. Целта беше проста, трябваше да се видим и заедно да помислим как да се развие ровърското движение. Сега написано звучи толкова лесно, но истината е, че за да се сложат стабилни основи на една голяма идея, чиято цел е да се превърне в добре действаща работеща система е нужно време, много желание, осърдие, прецизност, колективна работа и постоянство. Какъв ще е резултатът от нашата „кръгла маса”, ще има ли продължение започнатото още лятото от „РИС екипа”? Това са въпроси на които само след време може да се отговори. Дано след месеци, години се върнем към тези дни в х.”Планинец”. Дано започнатото не остане просто план в нечия папка, а придобие живот. Не случайно минахме по пътеките в гората, игрите на поляната, за да стигнем и до важното съвещание. Всяка дейност има значение, логическа послеователност. Вървейки към хижата видяхме как отъпкания път може да бъде един малък рай за един по-неподготвен човек. Знаците от пътя ни показваха посоката, водачът ги разчиташе, а ние го следвахме, за да може утре и ние да станем водачи и пак да отъпкваме тези пътеки, оставяйки нашата следа в историята.
За подготовката на игрите разполагархме с обширна бяла пустиня, по нея още никой не беше оставил следите си. Сами трябваше да решим коя посока да изберем, от къде да прокараме бъдещите „пътни артерии” за патрулите. Една стъпка в дълбокия сняг беше като самотна дупчица в необятното пространство, но затова стъпките бяка стотици, хиляди, извървяни няколко пъти, но не от един човек, а от екип. Заедно, разполагайки с нужните материали и предварително изработена система за работа, и визия за предстоящето, ние създадохме 6-7 пункта за различни дейности. По този начин върху неутралната повърхност беше положен чертежът на бъдещите моменти. Ако групите със скаути не бяха минали по нашите следи, ако не бяха взели участие в подготвените игри планът и изградената структура щяха да останат като занемял призрак на един нероден човек. Затова е толкова важно да има основатели и последователи. Едните създават, другите доизграждат, така всяка усмивка, плач, стъпка, всичко оставя следа, знак за един жив дух на безсмъртна идея. Идеята да твориш, да помагаш, да си част от сплотен екип, на който можеш да разчиташ, да си част от природата и от неща, които са много повече от това, неща които ехтят в сърцето на всеки. Те имат различен звук, но един и същ резултат – щастието от правилно извървяния път!
Снимки може да видите в албума ни!
Мирослава Филипова, (Мими 
)
ск „Кафяв мечок”