Архиви

Календар

<< May 2017 >>
пвсчпсн
1 2 3 4 5 6 7
8 9 10 11 12 13 14
15 16 17 18 19 20 21
22 23 24 25 26 27 28
29 30 31 1 2 3 4

Събития

  • Няма събития

Впечатления от лагера ни в Троян 2014

Здравейте на всички читатели. В момента се очаква да ви опиша всичките ми преживявания и впечатления от лагера ни в Троян. Честно казано, не знам как точно да опиша всичко за това ще си направя едно собствено интервю и се надявам да споделя възможно най-много информация. Кои бяхме? Представителите от София бяхме аз (Елена) , Ицо Цанев, Благо и Боян. От Варна – един друг Христо, а ръководител ни беше Здравко. По –късно се присъединиха и готините френски скаути от Jules Vernes. Колко дълго стояхме? Продължителността на лагера беше 10 дена ( от 10ти до 20ти юли), но на Ицо и Боян им се наложи да се върнат в София по-рано, а аз и Благо останхме с ден повече. Първо впечатление за новото ни местообитание? Като пристигнахме, лично аз бях доста изненадана. По-късно от разговорите по между ни разбрах, че и момчетата са си представяли къщата по различен начин. Къщата беше в една махала, почти необитаема, а самата тя беше на над 100 години. Състоянието й е…ами не знам, за толкова стар имот- запазен, но определено има нужда от цялостна реставрация, ако не искаме да има пострадали. Какво свършихме? Май повече се забавлявахме и играхме на игри от колкото да свършим толкова полезна работа. Интересното е, че преди да дойдат французите аз-като единствено момиче в лагера доста чистих, готвих и се грижех за „моите“ момчета, които пък копаха тоалетни, слагаха бидон, който играе ролята на душ и косяха терена зад къщата. След пристигането им също се косеше, копаеше, но наблягахме на игри и сполотяване на българи и французи. За мен като френско говоряща и изобщо като франкофил, ми беше адски забавно и интересно да се докосна до идеите на френското скаутство и като цяло до френската култура. Надявам се, че и другите българи са си изкарали хубаво и са доволни от лагера ни заедно. *Все пак дори да се смята, че не сме свършили никаква работа, мога да оборя коментарите с това, че преди да се правят каквито и да е промени с доброволчеството на скаути, сградата трябва да бъде реновирана. Ние направихме това, което можахме. Винаги може и повече, но скаутите работим и се забавляваме едновременно, нали? Какво е различното между българските и френските скаути? Първата разлика, която веднага ми направи впечатление беше, че лидерите на цялата група са шест млади хора. Тук, в България, такова нещо не се вижда за съжаление. Всеки един от тях е амбициозен сам за себе си, но търси развитие за цялата им група. Освен това всичките 24 скаути имаха уважение и разбирателство както по между им, така и към лидерите им. Според мен това е много важно, за да се постигат общите цели в скаутството. Смисълът е, че не само малките се учат, но и големите също. -Втората разлика с нас българите е, че френските лидери ЗАЕДНО обсъждаха и решаваха всички въпроси като на първо място слагаха безопасността и сигурността на своите мъници. Всяко едно, взето решение от тях, не е било свързано с някаква лична изгода. Свидетелка съм, че когато самите лидери се колебаеха за нещо, те се допитваха до своите скаути, за да видят и тяхното мнение. Това означава, че думата на всеки е важна и нито едно мнение не остава безразлично. -Стига съм говорила само за лоши различия. Забелязах, че французите не сменят връзките си като при нас, а сменят ризите си. С възрастта всеки един френски скаут сменя няколко цвята ризи като се стремят да стигнат до тъмнозелено. Лидерите им пък носят ризи с цвета, който отговаря на цвета на скаутите, които обучават. -Ех, много са музикални тез „франчуля“, хаха! Носеха си окулеле и китара с пет тома с песни и непрекъснато пееха и се усмихваха. Надявам се и българите да се стегнем и да започнем повече да се забавляваме на фона на български и интернационални песни! Моето цялостно впечатление? Както по-горе споменах, аз съм страшно доволна. Отново ми беше напомнено защо исках да бъда скаут, красотата и идеята на самото движение и това да обменя опит с по-развити скаути беше уникално и незабравимо. Мога да се похваля, че научих много от тях в много сфери и най-вече се мотивирах да работя повече в екип с българските скаути и да се уча от тях, защото определено имам желание, а и има какво да науча от всеки един от тях.   Надявам се всичко това не звучи като една огромна критика към българското движение, а по-скоро като поглед и мнение на млади хора, които биха искали нещата и при нас да потръгнат и да може да се гордеем с всичко, което правим за себе си и за другите. *Лагерът ,за пореден пък казвам, беше уникален и най-хубавото ми преживяване за лятото на 2014г. Ще очаквам с нетърпение още по-незабравими мигове с и весели лагери през следващите лета! Наистина ми е тъжно, че всико свърши толкова бързо както с всички смешни и весели моменти и групата ще ми липсва наистина много, но времето е пред и съм сигурна, че отново ще ги срещна!

**Снимков материал има във фейсбук, за всички, които искат да ни видят J

Leave a Reply

 

 

 

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>