Архиви

Календар

<< Jul 2017 >>
пвсчпсн
26 27 28 29 30 1 2
3 4 5 6 7 8 9
10 11 12 13 14 15 16
17 18 19 20 21 22 23
24 25 26 27 28 29 30
31 1 2 3 4 5 6

Събития

  • Няма събития

Впечатления от лагера в Троян 2014

20-22.09.2014г., Марковска махала, с.Белиш, общ.Троян, обл.Ловеч

Едно чудесно преживяване!

Осемнадесет скаути на възраст между 11 и 17 години, 4 възрастни лидери и 2 родители участваха в първия скаутски лагер за новата скаутска година. Пристигнахме в Троян и – какъв късмет! –попаднахме на Националния панаир на сливата. Обиколихме сергиите с ръчно изработени предмети и си купихме сувенири за спомен. Разгледахме Музея на занаятите, изгледахме интересната презентация и се снимахме в заседателната зала. В неделя след закуска всички тръгнаха на поход до Троян. Върнаха се уморени и гладни, но намериха сили сами на си омесят и изпекат на фурна два хляба. Нанизаха и опекоха вече овкусените шишчета и хапнаха с апетит. Специални благодарности на шеф-готвача Антония ! Храната беше много вкусна и пре-достатнъчна! Ядохме домашни екологично чисти плодове и зеленчуци, мед, сладка от ябълки, сливи и череши, сокове и т.н. Преди обеда в понеделник беше определен за картиране на част от местността. Скаутите се научиха да ползват компас и да мерят градусите. Слизането до Троян беше пеша, с бърз ход. Стигнахме навреме до автогарата, за да хванем автобуса за София, където ни посрещна буря със силен дъжд.

СК”Кафяв мечок”

=================================================================================

 

Здравейте скаути и приятели на клуб Кафяв Мечок, ще ви разкажа впечатленията си от лагера в село Патрешко, в Троянския Балкан! Вярно, че минаха повече от три седмици от този лагер (лагера се проведе между 20 и 22 септември тази година), но моите впечатления и спомени небиха могли да избледнеят бързо. Сега ще разберете защо… Село Патрешко се намира на десетина километра след град Троян посока Троянски манастир. Нашата цел беше да намерим Марковска махала над селото, до която се стига по каменист черен път през гората, след пенсионерския клуб на селото. По пътя тук – там се появяваха къщи изсред шубраците, някои бяха пооправени други позабравени от хората живели някога там. Къщата, в която се провеждаше лагера, дарение от семейство Марковски на Българската Скаутска Организация, беше една такава къща – позабравена от хората обитавали я някога, но дарена на българските скаути. Дарена с надеждата къщата да се съживи и послужи на децата за техните занимания по оцеляване и скаутски игри. Тъкмо се чудехме коя ли е нашата къща, когато пред портата и ни посрещнаха веселите скаути суетящи се напред – назад. Беше толкова вълнуващо да влезнеш в къща на повече от сто години, а двора и изпълнен с деца заети с приготвянето на скаутската вечеря, други пък поддържаха запаления вече лагерен огън, трети (стафовете на лагера) правеха за децата пейки на които да седнат край огъня. Разбрахте вече, че пристигаме със закъснение т.е. лагера вървеше с пълна сила. Любезните домакини Здравко и Ваня ни разведоха из къщата. Всъщност къщите са две- стара и нова. Оказа се, че стаите са запазени така, както са ги ползвали хората преди десетки години….например стаята с тъкачния стан, старият дървен чекрък, както и старата шевна машина Сингер от възрожденска България (вижте снимките). Има две стаи с библиотеки, пълни с книги както на български, така и на чешки и унгарски език. Разбираме, че съпругата на Димитър Дочев Марковски е Марта Бур Марковска и е с унгарски произход. Занимавала се е с природни науки, а в свободното си време е правила фигури от дърво. Децата по-късно намериха сред книгите стари вестници от социалистическия период, дори познаха старите партийни величия….От стените ни гледаха стари черно-бели снимки на роднините и самите бивши собственици.По дървените рафтове кротко си стояха глинени стомни и делви за мляко, вода и вино. В старата къща се намира голямата стая с огнището около, което скаутите след вечеря се събраха. Едни имаха за задача да си подготвят дневник със снимки и пътеписи от минали лагери, други просто си говореха смешни истории. Беше уютно и много приятно. Самата мисъл, че тази стара къща, запазила толкова много история сега е приютила българските скаути – малки и големи, беше вълнуваща. По-късно си говорихме със стафовете, че част от стаите могат да се превърнат в музей, който да разкрива на туристите и гостите на Троян историята на едно българско семейство, което дарява имота си на Организацията на Българските Скаути. Децата ще имат за задача да подредят и почистят книгите и предметите от бита на семейството, родители и стафове ще отремонтират старите уреди. Скаутите ще потърсят информация за живота на семейство Марковски за да знаят и разказват на гостите, посещаващи тяхната къща. Мисля, че такъв урок по родолюбие в днешно време се среща все по рядко, за съжаление. За това е много важно да се запомни и знае, особено от българските скаути, техните родители и приятели, защото този жест към тях изисква това!

Написал Марияна Радкова, родител на скаут от СК”Кафяв мечок”,София

 

 

 

 

Leave a Reply

 

 

 

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>