Скаутски клуб "Кафяв мечок"

Поход-Оцеляване на Витоша 1 май 2012г.

Божидар Веселинов — Tue, 01 May 2012 16:18:05 +0000

Къде отивате?

Начална точка на похода кв.Княжево
Крайна точка на похода местността „Златните мостове”

Отиване.
8,30ч. на пл.Руски паметник от там взимаме трамвай № 5 до кв.Княжево

Връщане.
От кв.Княжево взимаме трамвай № 5 в обратната посока до пл.Руски паметник
до 17,00ч. най-късно.

Кой участва?
Петър Ханджиев
Божидар Веселинов
Христо Цанев
Ена Андреева
Жени Величкова

Защо отивате?
Посещение на местността „Златните мостове”
Оцеляване в природата уроци по:
1.Първа помощ.
2.Заслон.
3.Разпъване на палатка.
4.Ориентиране с и без топографска карта на местността.
5.Намиране и пречистване на вода.
6.Възли.
7.Рапел.
8.Храна.

Какво ще си носите?
Платнище.
Компас.
Вода.
Наденици.
Въже-20метра.
Въже-2/3метра.
Кибрит.
Нож.
Шалте
Аптечка
Карта на Витоша
И други неща за всеки скаут индивидуално.

На трети март със скаутите

Божидар Веселинов — Sat, 03 Mar 2012 13:39:18 +0000

На трети март- Националния празник на България, със скаутите от СК”Кафяв мечок”(или поне част от тях) отидохме до Военноисторическият музей. По чудо тази година музеят не беше пълен. Влязохме в музеят, където по етажи бяха подредени периодите на България – от времето на хановете до краят на втората световна война. Най-голямо впечатление ми направиха танковете и оръдията. Новите скаути дадоха обещание в двора. На всеки от тях му беше вързана първата скаутска връзка със съответсващия на възрастта му цвят на канта. Направихме си снимки пред експонатите, след което всички си тръгнахме.

Свойте впечатления описа Яна Михайлова

Приемане на нови скаути

Божидар Веселинов — Sat, 25 Feb 2012 10:33:52 +0000

На 25.02.2012г. в Националния музей “Земята и хората”, в присъствието народители и симпатизанти бяха приети 21 нови членове на СК “Кафяв мечок” – вълчета и пчелички, скаути, венчър скаути и един ровър.

Световния ден на скаутите

Божидар Веселинов — Wed, 22 Feb 2012 10:00:42 +0000

По случай своят празник – Световния ден на скаутите, на 22.02 Скаутски клуб “Кафяв мечок”,София, направи благотворителен базар на домашни сладкиши и соленки и ръчно изработени сувенири и мартеници. Получените 596.60лв. ще бъдат дарени за възстановяването на с.Бисер от наводнението.

ЖИТИЕ И СТРАДАНИЕ НА „КАФЯВ МЕЧОК”

Божидар Веселинов — Fri, 20 Jan 2012 12:57:52 +0000

Да си скаут е чудесно. Скаутският живот е изпълнен със забавления и приключения. Докато се забавляваме обаче, ние научаваме нови неща. Така например, на последния скаутски лагер, който беше на хижа Ком /Стара планина/, ние малките „кафяви мечета” научихме как се оцелява в зимни условия само с нещата, които природата ни предлага. Правихме заслони. Най-важнто условие за да се получи добър заслон, където да се скриеш от студения вятър е подходящото място. То може да бъде в пещера, до скала, в длъбнатина или сред гъста растителност. Ние намерихме силно наклонено дърво и започнахме да трупаме клони, които подпирахме на него. Не чупехме клоните от дърветата, защото скаутът уважава природата, а използвахме само нападали клони. Натрупахме толкова много, че се получи чудесен заслон. Вътре не беше уютно, но и не се усещаше ледения дъх на вятъра. Построихме общо три заслона и ги оставихме за къщи на горските животни. Дано да са ги харесали. Ще се зарадваме, ако след време се върнем и открием, че в тях живеят зайци, таралежи, лисици или мечки дори.

И други неща научихме – как се пали огън; кък се връзват различни възли с въже; как да се ориентираме в гората; как да пазим природата…… Нападалият сняг ни позволи да видим следите на различни животни, но до близка среща с никой от тях не се стигна /и по-добре/. Най-ценен ни беше урокът, че с природата шега не бива. Започна да вали сняг. В началото много му се радвахме. Имаше весели пързалки, бой със снежни топки, снежни „ангелчета”. Доста валя. Хубаво валя и добре натрупа. Повече отколкото очаквахме. Продължаваше да вали, но ние вече не му се радвахме. Трябваше да си тръгваме за София, но нямаше с какво. Баба Зима добре беше затрупала пътя и колите не можеха да се движат. За малко и скаутският ни лагер щеше да продължи за неопределен период. Може би до пролетта? И нямаше да ходим на училище. УРА!!! Тежките снегорините обаче проправиха път и прогониха мечтата ни за по-дълга ваканция. Жалко.

Приключенията ни не свършват до тук. Благодарение на планинската спасителна служба успяхме да слезем от хижата до Берковица. Междуградски автобус трябваше да ни извози до София. Лекичко обаче бяхме закъснели /само с 6-7 часа/ и се наложи да търсим алтернативи. Това не ни изплаши. Търсенето на алтернативи е подчертано с дебели букви в скаутския ни учебник. И докато чакахме алтернативният ни транспорт трябваше да намерим алтернатива за приятно изкарване. А какво по-приятно изкарване има от това да отидеш на ресторант в петък вечер. Приехме без възражения този вариант. Едва ли щеше да ни се удаде друг такъв шанс. В ресторанта – жива музика, приятна топлина на фона на студената зима отвън, пържени картофки, кюфтенца, биричка /опа, това не ни го разрешиха, не защото сме малки „скаутета”, а защото „кафяви мечки” бира не пият/. Чувствахме се като големи – на ресторант без мама и тати, в петък вечер, и целият ресторант работеше само за нас. Край на купона. Сити и доволни тръгнахме за София. Първо опитахме да щурмуваме Петрохан – за по-близо. Неуспешно. Втори опит нямаше. Отново намерихме алтернатива – по царския път – по-далечен, но по-сигурен – магистралата.

Прибрахме се в София след много часове. Уморени, но не от път, а от емоции.

Харесва ми да съм скаут! Обичам приключенията! Харесва ми да съм скаут!

Текста написа: Теодора Игнатова

Малко „Кафяво меченце”

Текста допълни: Детелина Игнатова

горда майка на малко кафяво меченце

Хижа ком

Божидар Веселинов — Fri, 20 Jan 2012 12:55:32 +0000

Зимен скаутски лагер 2-6.01.2012, хижа Ком.

Аз съм Ана Радкова и съм Пчеличка от скаутски
клуб Кафяв Мечок. Сега ще ви разкажа за нашите
преживявания през втория ден от зимния скаутски
лагер на хижа Ком.

След закуска (имаше вкусни мекици този ден)
и дълги дискусии на стафовете с хижарите,
ние разбрахме, че ни предстои поход до връх
Ком. Предстоеше ни труден преход при зимни
условия! Получихме специален инструктаж от
професионален водач, който тръгна с нас.

Беше слънчево. Имаше много сняг. Пътят беше
стръмен и се виеше през гората. След около час път
изкачихме билото. Пътя стана по – лек. Върховете
на планината бяха отрупани със сняг. Гледката беше
прекрасна! Виждаха се много планински склонове,
гори и къщи. Виждаше се дори и нашата хижа,
хижа Ком. Тъй като имаше опасност от лавина не
продължихме до върха. Направихме си хубава
почивка и хапнахме добре. На връщане беше
малко хлъзгаво, но беше по-лесно от качването. По
пътя пресякохме пистата за ски. Повечето скаути
започнаха да си търсят пликове за пързаляне, а

други тръгнаха да си вземат шейните, защото
хижата беше близо.

Следобед играхме на играта „Ким”. Правилата са
следните: стафовете събират по няколко различни
предмета (без да знаем какви са) и ги скриват под
кърпа. После ни дават по едно листче и химикалка
(още не са ни показали предметите). Показват ни
предметите за около 10 секунди и после пак ги
покриват. Целта е да запомним кои са предметите
и да ги запишем. Играта имаше състезателен
характер. Нашият патрул – „Дявлчетата”, получихме
най-много точки.

В хижата имаше тенис на маса и всеки ден сутрин,
следобед и вечер играхме на тенис. Във фоайето
играхме на Нервички, Развален телефон, Нинджа,
Асоциации, Уно, Мафия и Криеница. Разбира се
имахме занимания и по оцеляване, като приготвяне
на заслони на открито, дървено – въжени
конструкции, ориентиране.

Беше страхотен лагер!

Автор: Ана Радкова

Първият ден на хижа Ком

Божидар Веселинов — Sat, 07 Jan 2012 10:27:19 +0000

Преди да стигнем на хижа Ком спряхме в Берковица. Там си изядохме закуските. Веднага щом се наядохме почнехме да се целим със снежни топки. Разбира се стрелбата продължи половин час. След това дойде един микробус и взе багажа, а след него дойде и един училищен автобус да вземе децата. Пътувахме около двадесет и пет минути. Щом стигнахме на хижата се разрази още една снежна битка. Имаше и една – две бели мечки. Всички, които играха във войната не влязаха сухи в хижата. Щом всички влязоха в хижата ни разпределиха по стаи. Ние си избрахме кой на кое легло ще спи. Щом пак се събрахме във фоайето, можехме да си купим нещо ако сме гладни, но да не прекаляваме, защото след двайсетина минути щяхме да имаме следобедна закуска. Всички си накупиха някакви глупости,а някои си поръчаха и истинска храна. А след това ядохме сандвичи със сирене и домати. Който беше готов трябваше да отиде при пин-понк масата, да си вземе стол и да седне и да чака всички да се нахранят. Щом всички се събрахме, отидохме заедно до пистата. Тя се намираше на около един завой разстояние от хижата.Докато ходехме към пистата се целехме в клоните на дърветата.Щом стигнахме осъзнахме, че пистите са две свързани с малко път между тях.Разбирасе белите мечки продължиха и всички изнамериха от някъде найлони и започнаха да се парзалят. Някои се редувахме с един найлон за да се спускаме. После се разбрахме за найлоните, защото другите си взеха шейните и дупенките си. Всички се състезавахме. Когато влязохме в хижата всички бяхме мокри.Ваня ни каза да се преоблечем и да се съберем във фоайето, за да преценим къде ще играем на асоциации.Решихме, че ще я играем на горния етаж. Гласувахме дали да бъде без звук а само със знаци или със знаци и звук.Спечелихме тези със знаци и звук.Играхме около десет минути и отидохме да вечеряме. Разбира се не ни сервираха храната, а ние си имахме дневен режим, написан на един лист при пинг-понк масата. След вечерята се качихме горе да си довършим играта. След играта имахме свободно време. По едно време някой предложи да играем на нервички.Най-накрая Ваня ни каза да се приготвим за сън и да лягаме.

Така мина първия ден на хижа Ком.

Автор: Калина Петрова

Коледен благотворителен базар на СК”Кафяв мечок”

Божидар Веселинов — Mon, 12 Dec 2011 08:00:41 +0000

Традиционният Коледен благотворителен базар на СК”Кафяв мечок” тази година се проведе съвместно с Ученическия съвет на 18 СОУ на 12.12.2011г. Събраните средства ще бъдат предоставени за благотворителност.

Дни на доброволчеството

Божидар Веселинов — Fri, 18 Nov 2011 16:58:43 +0000

Денят започна с поредната цел – да посадим дръвчета в двора на 149 ЦДГ „Зорница”, квартал Орландовци. Но се успах много и трябваше да действам експедитивно. А в събота градският транспорт е рядък и щеше да ми отнеме около час и половина, за да стигна навреме в 10. Нахлузих дрехите, захапах препечена филийка и потеглих.
Зашубена с огромно черно яке и с лопата в ръка се запътих към спирката на автобуса. Той пристигна бързо, но изпаднах в шок като осъзнах, че съм си забравила скаутските връзки. Бегом обратно към вкъщи! Качих се, грабнах ги и по обратният път.. Но 204 идваше, а аз не бях пресякла улицата. Наложи се да пресека булеварда, изтичах пред автобуса и се шмугнах в него в последния момент. Няма да забравя как ме оглеждаха хората. Сигурно съм им приличала на откачалка с тая лопата в ръка.
Стигнах метрото на орлов мост и се качих. Оставаха ми 30 минути. Слязох от Опълченска, изгубих се по пътя към трамвая. Когато най-накрая го открих го хванах в обратна посока, но слава богу се измъкнах навреме преди да затвори врати и се качих в отсрещния трамвай 18. 20 минути до началото.
Нямах представа къде се намирам, сякаш пътувах в нов паралелен свят. Знаех, че трябва да сляза на Католическият гробищен парк и толкос. Но някък успях да се ориентирам. На спирката ме чакаха няколко скаута. Тин К. Яшов, Пламен, Ники, Ена и Елена. И закъснях само с 15минути ! От там заедно с лопати и гребла се запътихме към детската градинка. Хората ни гледаха толкова странно, сякаш сме извънземни. Останалите скаути вече бяха пристигнали на мястото.
И ето, разпределихме си задачите.
Екип бреза 1 :
Светлин (един от родителите), Ена и Елена, Руска ( също родител) и Герасим.
Екип бреза 2 :
Николай, Пламен, Аз ( Жени) и Любо (родител)
Екип дъб :
Георги ( родител), Кристиян Яшов, Радослав и Деян.
Цветя:
Герасим, Йовчо, Ана, Радостина (Тин) и Мадлен
Имаше и Липа и Бор, но ми се губят кой се занимаваше с тях. Специална благодарност на Соня Попова от Балкан стар за огромната помощ, както и на всички родители Руска, Георги, Любомир, Светлин, Марияна, Милена и Жана.

В процеса на работа срещнахме доста спънки… Почвата беше ужасна.. На места камениста, а явно преди време някой беше зарявал всевъзможни боклуци. Налагаше ни се да копаем на няколко места, докато стигнем до правилното. Но иначе беше много забавно, колектива е сплотен. Жалко, че не бяхме повече хора. Преди да тръгнем се погонихме и поиграхме на една игра, чието име не помня. Да благодарим на Ваня Динова, която ни събра и ни подтикна да направим нещо полезно в свободното си време.

Жени Величкова

Дни на доброволчеството

Божидар Веселинов — Fri, 18 Nov 2011 16:56:37 +0000

Със съдействието на Фондация „Помощ за благотворителността в България” на 15 октомври 2011г. СК”Кафяв мечок” беше домакин на доброволците /дойде само 1 доброволец !!!/ от Американската търговска камара в България. Мястото за дейностите беше 149 ЦДГ”Зорница” в кв.Орландовци. Ние искахме да озеленим и зацветим големия двор на детската градина, в който имаше сравнително малко дървета. Свършихме добра работа, която стана възможна благодарение на участието на 14 скаути на възраст от 9 до 16 години, 7 родители и един доброволец – Соня Попова от Балкан стар. Активно се включи и ръководството на детската градина.

Сърдечно блрагодарим на всички!