Архиви

Календар

<< Sep 2017 >>
пвсчпсн
28 29 30 31 1 2 3
4 5 6 7 8 9 10
11 12 13 14 15 16 17
18 19 20 21 22 23 24
25 26 27 28 29 30 1

Събития

  • Няма събития

Благотворителна акция за 1ви март

На 27 април 2015 скаутите от СК”Кафяв мечок” се включиха вdsc02531 благотворителна акция в 18-то СОУ “Уилям Гладстон” по случай 1ви март като раздаваха мартеници на всички ученици от училището и събираха дарения за съученик със здравословни проблеми.
Скаутите пожелават на всички Баба Марта да носи здраве, всички да са весели и засмeни!
Снимки от акцията можете на намерите в нашата галерия.

Световен ден на скаутското движение

На 22ри февруари 2015 скаутите от СК”Кафяв мечок” София отбелязаха Световния ден на скаутското движение с приемане на нови скаути в клуба си. 11 вълчета и 7 скаута се сдобиха със скаутски връзки и станаха част от клуба. Официалната церемония по даването на скаутското обещание на новите приключенци беше съпроводена от тържество по случай годишнината от рождението на основателя на скаутстовото лорд Робърт Бейдън-Пауел. Паралелно с игрите и забавленията малките скаути проведоха и поредната си акция за набиране на средства, с които да бъде подпомогнат контингента, който ще представи България на Световното скаутско джамборе в япония през 2015. Снимки от събитието можете да намерите в нашата галерия.

Зимен скаутски лагер

Здравейте, приятели 🙂
С радост приветстваме всеки, който се е записал на зимния ни лагер на х. Кукер на 31.01 -02.02 2015г. В него вие ще имате възможност да участвате в програмата за израстване в скаутството и бъдещето ви развитие, което няма граница, защото света има нужда от добрини, а сърцето на доброволеца е безкрайно голямо. Очакват ви интересни игри, ориентиране, походи и различни изненади 🙂

Скаутски поздрав, РС на  СК “Кафяв мечок”, гр. София

Доброто дело

Историята на болното момче Слави Едрев развълнува скаутите от Скаутски клуб „Кафяв мечок”към ОБС,  който се помещава в  18-то СОУ”У.Гладстон”,София.  Има нещо, което е неотменно свързано с поведението на скаута – това е ежедневното добро дело. То, доброто дело може да е съвсем дребно, но направено от сърце  и без да получаваме никакви облаги от това.  Всеки скаут трябва да върже на края на връзката си едно възелче, за да си припомня, че ако днес не е успял да направи нещо добро, за да го  развърже, то на следващия ден трябва да направи две добрини.  Затова скаутите, малките кандидат скаути и ученици от 18-то училище организираха  на 12.12.2014г. Коледен благотворителен базар на ръчно изработени украшения и играчки за елхата и домашно приготвени  кулинарни вкуснотии. Събраните средства – 1140.57 лева, те преведоха на банковата сметка за лечението на Слави. Желаем на Слави успешно оздравяване!

Коледен благотворителен базар 2014

По традиция и тази година скаутите от СК”Кафяв мечок” бяха инициатори и главни действащи лица на Коледния благотворителен базар, който се проведе на 12.12.2014г. във фоайето на 18 СОУ”Уилям Гладстон”. Включиха се и малките кандидат скаути от 3 „Б” и 3 „Г” , както и ученици от  различни класове. СК”Кафяв мечок”, София

Подготовка за Коледния базар

Скаути от „Кафяв мечок”, родители, симпатизанти, доброволци –  една голяма сговорна дружина, се събраха в библиотеката на 18-то СОУ и сътвориха чудесни произведения на изкуството – картички, играчки, украси, Коледни венци и др. предмети за Благотворителния Коледен базар на 12.12.2014г. Благодарим на  спомоществователите Стефка Близнева, Марияна Радкова, Детелина Малджанска и Елисавета за тяхната съпричастност и финансова помощ, без която нещата щяха да станат по-трудно! Скаутите, кандидат-скаутите и доброволците работиха с ентусиазъм и настроение и доста се позабавляваха. Останаха много материали и на 29.11.2014г./събота/ работилницата на Дядо Коледа пак ще бъде отворена – на същото място, по същото време / от 10.00 часа/. Заповядайте!

Ден на будителите 2014

Денят на будителите бе почетен от СК”Кафяв мечок” с тридневен лагер в Пещерния дом край гр.Карлуково. Двадесет скаути на възраст между  8 и 17 години и четирима  скаутери,  преминавайки по „кози пътеки”  посетиха скалните манастири „Св. Марина” и „Св.Никола –Глигора”, научиха подробности за създаването и съществуването им през вековете. Инструкторите от пещерен клуб „Хеликтит” Коста и Жоро  спуснаха  смелите скаути от „Окната” на пещерата Проходна. Преживяването  беше страхотно! Последният ден имаше Голяма Скаутска Игра – естествено, имаше патрул-победител, но всички участваха, показаха умения и упоритост и се забавляваха. Времето беше чудесно и ни позволи да се насладим на великолепната природа на този  район на България! СК”Кафяв мечок”

Впечатления от лагера в Троян 2014

20-22.09.2014г., Марковска махала, с.Белиш, общ.Троян, обл.Ловеч

Едно чудесно преживяване!

Осемнадесет скаути на възраст между 11 и 17 години, 4 възрастни лидери и 2 родители участваха в първия скаутски лагер за новата скаутска година. Пристигнахме в Троян и – какъв късмет! –попаднахме на Националния панаир на сливата. Обиколихме сергиите с ръчно изработени предмети и си купихме сувенири за спомен. Разгледахме Музея на занаятите, изгледахме интересната презентация и се снимахме в заседателната зала. В неделя след закуска всички тръгнаха на поход до Троян. Върнаха се уморени и гладни, но намериха сили сами на си омесят и изпекат на фурна два хляба. Нанизаха и опекоха вече овкусените шишчета и хапнаха с апетит. Специални благодарности на шеф-готвача Антония ! Храната беше много вкусна и пре-достатнъчна! Ядохме домашни екологично чисти плодове и зеленчуци, мед, сладка от ябълки, сливи и череши, сокове и т.н. Преди обеда в понеделник беше определен за картиране на част от местността. Скаутите се научиха да ползват компас и да мерят градусите. Слизането до Троян беше пеша, с бърз ход. Стигнахме навреме до автогарата, за да хванем автобуса за София, където ни посрещна буря със силен дъжд.

СК”Кафяв мечок”

=================================================================================

 

Здравейте скаути и приятели на клуб Кафяв Мечок, ще ви разкажа впечатленията си от лагера в село Патрешко, в Троянския Балкан! Вярно, че минаха повече от три седмици от този лагер (лагера се проведе между 20 и 22 септември тази година), но моите впечатления и спомени небиха могли да избледнеят бързо. Сега ще разберете защо… Село Патрешко се намира на десетина километра след град Троян посока Троянски манастир. Нашата цел беше да намерим Марковска махала над селото, до която се стига по каменист черен път през гората, след пенсионерския клуб на селото. По пътя тук – там се появяваха къщи изсред шубраците, някои бяха пооправени други позабравени от хората живели някога там. Къщата, в която се провеждаше лагера, дарение от семейство Марковски на Българската Скаутска Организация, беше една такава къща – позабравена от хората обитавали я някога, но дарена на българските скаути. Дарена с надеждата къщата да се съживи и послужи на децата за техните занимания по оцеляване и скаутски игри. Тъкмо се чудехме коя ли е нашата къща, когато пред портата и ни посрещнаха веселите скаути суетящи се напред – назад. Беше толкова вълнуващо да влезнеш в къща на повече от сто години, а двора и изпълнен с деца заети с приготвянето на скаутската вечеря, други пък поддържаха запаления вече лагерен огън, трети (стафовете на лагера) правеха за децата пейки на които да седнат край огъня. Разбрахте вече, че пристигаме със закъснение т.е. лагера вървеше с пълна сила. Любезните домакини Здравко и Ваня ни разведоха из къщата. Всъщност къщите са две- стара и нова. Оказа се, че стаите са запазени така, както са ги ползвали хората преди десетки години….например стаята с тъкачния стан, старият дървен чекрък, както и старата шевна машина Сингер от възрожденска България (вижте снимките). Има две стаи с библиотеки, пълни с книги както на български, така и на чешки и унгарски език. Разбираме, че съпругата на Димитър Дочев Марковски е Марта Бур Марковска и е с унгарски произход. Занимавала се е с природни науки, а в свободното си време е правила фигури от дърво. Децата по-късно намериха сред книгите стари вестници от социалистическия период, дори познаха старите партийни величия….От стените ни гледаха стари черно-бели снимки на роднините и самите бивши собственици.По дървените рафтове кротко си стояха глинени стомни и делви за мляко, вода и вино. В старата къща се намира голямата стая с огнището около, което скаутите след вечеря се събраха. Едни имаха за задача да си подготвят дневник със снимки и пътеписи от минали лагери, други просто си говореха смешни истории. Беше уютно и много приятно. Самата мисъл, че тази стара къща, запазила толкова много история сега е приютила българските скаути – малки и големи, беше вълнуваща. По-късно си говорихме със стафовете, че част от стаите могат да се превърнат в музей, който да разкрива на туристите и гостите на Троян историята на едно българско семейство, което дарява имота си на Организацията на Българските Скаути. Децата ще имат за задача да подредят и почистят книгите и предметите от бита на семейството, родители и стафове ще отремонтират старите уреди. Скаутите ще потърсят информация за живота на семейство Марковски за да знаят и разказват на гостите, посещаващи тяхната къща. Мисля, че такъв урок по родолюбие в днешно време се среща все по рядко, за съжаление. За това е много важно да се запомни и знае, особено от българските скаути, техните родители и приятели, защото този жест към тях изисква това!

Написал Марияна Радкова, родител на скаут от СК”Кафяв мечок”,София

 

 

 

 

Откриване на предстоящата скаутска година

Скаути от СК”Кафяв мечок” гр.София, заедно с техните водачи, решиха да открият предстоящата скаутска година с тридневен лагер край гр.Троян, в Марковска махала, който ще се проведе от 20 до 22.09.2014г. Да им пожелаем хубаво време и весели приключения!

Впечатления от лагера ни в Троян 2014

Здравейте на всички читатели. В момента се очаква да ви опиша всичките ми преживявания и впечатления от лагера ни в Троян. Честно казано, не знам как точно да опиша всичко за това ще си направя едно собствено интервю и се надявам да споделя възможно най-много информация. Кои бяхме? Представителите от София бяхме аз (Елена) , Ицо Цанев, Благо и Боян. От Варна – един друг Христо, а ръководител ни беше Здравко. По –късно се присъединиха и готините френски скаути от Jules Vernes. Колко дълго стояхме? Продължителността на лагера беше 10 дена ( от 10ти до 20ти юли), но на Ицо и Боян им се наложи да се върнат в София по-рано, а аз и Благо останхме с ден повече. Първо впечатление за новото ни местообитание? Като пристигнахме, лично аз бях доста изненадана. По-късно от разговорите по между ни разбрах, че и момчетата са си представяли къщата по различен начин. Къщата беше в една махала, почти необитаема, а самата тя беше на над 100 години. Състоянието й е…ами не знам, за толкова стар имот- запазен, но определено има нужда от цялостна реставрация, ако не искаме да има пострадали. Какво свършихме? Май повече се забавлявахме и играхме на игри от колкото да свършим толкова полезна работа. Интересното е, че преди да дойдат французите аз-като единствено момиче в лагера доста чистих, готвих и се грижех за „моите“ момчета, които пък копаха тоалетни, слагаха бидон, който играе ролята на душ и косяха терена зад къщата. След пристигането им също се косеше, копаеше, но наблягахме на игри и сполотяване на българи и французи. За мен като френско говоряща и изобщо като франкофил, ми беше адски забавно и интересно да се докосна до идеите на френското скаутство и като цяло до френската култура. Надявам се, че и другите българи са си изкарали хубаво и са доволни от лагера ни заедно. *Все пак дори да се смята, че не сме свършили никаква работа, мога да оборя коментарите с това, че преди да се правят каквито и да е промени с доброволчеството на скаути, сградата трябва да бъде реновирана. Ние направихме това, което можахме. Винаги може и повече, но скаутите работим и се забавляваме едновременно, нали? Какво е различното между българските и френските скаути? Първата разлика, която веднага ми направи впечатление беше, че лидерите на цялата група са шест млади хора. Тук, в България, такова нещо не се вижда за съжаление. Всеки един от тях е амбициозен сам за себе си, но търси развитие за цялата им група. Освен това всичките 24 скаути имаха уважение и разбирателство както по между им, така и към лидерите им. Според мен това е много важно, за да се постигат общите цели в скаутството. Смисълът е, че не само малките се учат, но и големите също. -Втората разлика с нас българите е, че френските лидери ЗАЕДНО обсъждаха и решаваха всички въпроси като на първо място слагаха безопасността и сигурността на своите мъници. Всяко едно, взето решение от тях, не е било свързано с някаква лична изгода. Свидетелка съм, че когато самите лидери се колебаеха за нещо, те се допитваха до своите скаути, за да видят и тяхното мнение. Това означава, че думата на всеки е важна и нито едно мнение не остава безразлично. -Стига съм говорила само за лоши различия. Забелязах, че французите не сменят връзките си като при нас, а сменят ризите си. С възрастта всеки един френски скаут сменя няколко цвята ризи като се стремят да стигнат до тъмнозелено. Лидерите им пък носят ризи с цвета, който отговаря на цвета на скаутите, които обучават. -Ех, много са музикални тез „франчуля“, хаха! Носеха си окулеле и китара с пет тома с песни и непрекъснато пееха и се усмихваха. Надявам се и българите да се стегнем и да започнем повече да се забавляваме на фона на български и интернационални песни! Моето цялостно впечатление? Както по-горе споменах, аз съм страшно доволна. Отново ми беше напомнено защо исках да бъда скаут, красотата и идеята на самото движение и това да обменя опит с по-развити скаути беше уникално и незабравимо. Мога да се похваля, че научих много от тях в много сфери и най-вече се мотивирах да работя повече в екип с българските скаути и да се уча от тях, защото определено имам желание, а и има какво да науча от всеки един от тях.   Надявам се всичко това не звучи като една огромна критика към българското движение, а по-скоро като поглед и мнение на млади хора, които биха искали нещата и при нас да потръгнат и да може да се гордеем с всичко, което правим за себе си и за другите. *Лагерът ,за пореден пък казвам, беше уникален и най-хубавото ми преживяване за лятото на 2014г. Ще очаквам с нетърпение още по-незабравими мигове с и весели лагери през следващите лета! Наистина ми е тъжно, че всико свърши толкова бързо както с всички смешни и весели моменти и групата ще ми липсва наистина много, но времето е пред и съм сигурна, че отново ще ги срещна!

**Снимков материал има във фейсбук, за всички, които искат да ни видят J